Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Няма описание.
Автор: yavorangelov Категория: Хоби
Прочетен: 35419 Постинги: 8 Коментари: 3
Постинги в блога
Категория: Хоби
Прочетен: 297 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.11.2011 11:41
10.08.2011 15:57 - Витоша 06.08.2011

Лека еднодневна разходка по Витоша с маршрут Княжево- Златните мостове- Княжево. Не бях ходил скоро и за да не страдат колената и глезените ми, предпочетох маратонки, модулна тактическа чанта и манерка на кръста, вместо раницата с хидратираща система. В 9:30 в Княжево беше уж слънчево и 20 градуса, след около 40 минути бях на "Белята вода" с подгизнала от пот тениска. Спрях за 5 минути да пия вода, да си напълня манерката и да снимам едно предприемчиво княжевско семейство, което беше качило на чешмата сгъваема маса, скара и термоси с различни напитки(аз лично ги уважих с едно кафенце):

image

На масата, която се вижда пред тях имаше тематичен графит, изчоплен с нож:

image

От там нагоре времето се очертаваше да е коренно различно:

image

След още 20-ина минути спрях да се изпотявам и часовникът показа 14 градуса на 1100м н.в. Ако не друго, поне беше много приятна температура за изкачване и тениската ми започна да изсъхва.

image

Малко над музея на Мечката и Дендрариума имам любимо място за почивка, в едно разклонение на пътеката, където рядко минават хора и винаги е завет и сянка.

image

А на 20-ина метра от пейката, в коритото на потока, снимах едни доста тлъсти дървесни гъби:
 image

Там опънах крака за 10 минути и пак полека нагоре.
На Златните мостове имах намерение само да хапна нещо и веднага да слизам обратно, но реших да видя дали не е дошъл "човекът с камъните", та се разходих към цивилизованата част. Човекът си беше там, полафихме си 10-ина минути и снимах 2-3 кутии с кристали и минерали:

image

image

На снимките не излизат хубаво заради кофти ъгъла и светлината, наживо са много интересни и красиви.
Времето междувременно нямаше нищо общо с това на изкачване, грееше слънце и беше по- топло:

image

В любимата ми дупка "Елените" си поръчах класическия туристически обяд: една сливова и супа от коприва image

image

Изядох си обяда под внимателното няблюдения на един от тримата братя- близнаци Клепоухови, другите двама бяха заети да обикалят наоколо и да се бият.

image

Няколко думи за багажчето:
Чантата може да се носи на кръста или на рамо, ремъкът й се откача и се закача на друго място, според това как предпочитам да я нося. В случая я носех на кръста си отзад. На MOLLE позициите отстрани понякога закачам джобче с мултитул или джобче с фенер, а на предните допълнителен правоъгълен джоб с общо предназначение, в случая си ги спестих. На гърба на чантата също има MOLLE уебинг и може да се закача за  раница или директно за колана на панталона.

image

В основното отделение имаше аптечка, уиндбрейкър в калъфче, сгъваема чаша, тефтерче(пред него се вижда хотелско шивашко комплектче), пакет сухи и пакет мокри, антибактериални(с алкохол) кърпички, в чашата е скрита ролка изолирбанд, а на дъното има огънати по формата на чантичката 3-4 "свински опашки":

image

В предният джоб: 2 сусамки в случай че ми падне много захарта, сгъваем нож, презервативи, запалка, ключове закачени на паракорд с карабинка и Pocket PC- телефон в калъф.

image

В страничния джоб се вижда другия телефон, там стоеше и фотоапарата, а в другия страничен джоб има калъфче с компактен бинокъл.
Това беше и първото излизане на ножът от предния джоб на чантата, той е почти като истински- dual tone изпълнение на острието(малко не личи на снимката) и дръжката:

image

image

Поне според мен не е оригинален, но пък е супер стегнат и без никакви луфтове, заключването е перфектно и клипса притиска много здраво. Получих го с драскотините, които се виждат на снимката  от един съмнителен субект срещу смешната сума от 5(пет!)лв. Острието няма дори петънце, докато дръжката си личи, че се е търкаляла по джобовете бая време. При положение, че в джоба на панталона винаги имам един сгъваем Smith&Wesson CK5, закачен с клипс и осигурен с връзка за колана, мисля че това за тези пари си струва да седи в чантата за зор-заман. 
Като цяло с всички спирания, снимане, ядене и лаф, разходката мина за 5 часа, денивелацията беше 800м. На последния 1 км колената ми изведнъж подло се предадоха и се влачих като тъжна и протяжна народна песен. Добре че бях с маратонки с хубави подметки, иначе насред слизане щях да съм се огънал. На финала стълбите към спирката на трамвая бяха истинско предизвикателство. Щеки реших, че няма да ми трябват и естествено после се проклех за това image

Категория: Туризъм
Прочетен: 6389 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 11.08.2011 16:01
Вчера с Любо- Дуви и Румен(беше ми приятно да се запознаем) се поразходихме из района на Железница. С малко багаж и без да си даваме зор, просто разходка+ да си направим кефа да пробваме това- онова от екипировката. Намерихме дървено бунгало(логхауз), направено от група природолюбители, за наша радост непипнато от бракониери и нелегални дървосекачи, където и решихме да се установим за обяд и почивка. Мястото е много красиво, тихо и закътано- прекрасно подбрано за изграждане на къщичката. Самата тя е сглобена от масивни трупи и с малък прозорец, комин  в средата и огнище под него, стил "Дивият запад". Личи си, че е хвърлен зверски труд и мерак. Вътре намерихме някои неща от първа необходимост за палене на огън и за приготвяне на храна, поставени в плътно затворени буркани. Имаше приготвени дърва за огън, разпалки, котле и пръчки за окачването му над огън. Мераклииски и с много акъл направено всичко. Невероятна работа са свършили тези хора, дано и занапред никой да не им пипа творението. Ние също само разгледахме и не пипнахме нищо, даже им обогатихме неприкосновения запас в бурканите с една суха супа. Прекрасен ден уцелихме, в комбинация с мястото усещането беше страхотно!
Събрахме си дърва за огън, сварихме си чай от шипки, Дуви омеси и изпече хляб Банок, после продължи с пържоли и картофи на жар. Пържолите бяха майсторски мариновани, евалла! image Опитахме MRE(meal ready to eat), което се оказа хич не лошо, въпреки че беше прекалено американско, демек- само дето не беше сдъвкано вместо нас, а на всяко пликче имаше упътване от минимум 6 точки!
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Оставихме мястото както си беше, без следи от нашето пребиваване и без да пипаме запасите от дърва и консумативи на хората. Нарочно не пускам снимки на логхауз-а и не описвам точно къде се намира, предполагам, че няма да им е приятно да се превърне в туристическа атракция. То и нашето си беше наглост, ама не се сдържахме да не го разгледаме и поне можем да уверим тези, които са го построили, че към 24.10.2010 беше в пълна изправност, непипнат от злонамерени ръце, всички запаси са налице(сухи и годни за употреба) и е готов да ги посрещне. Някой ден ще ми е интересно и предполагам много приятно да се запознаем с тях.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2962 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 08.06.2011 17:30
Напук на лошото време с дъщеря ми се качихме на Витоша, макар и само за половин ден. Мъгливо, влажно, но въпреки това по-добре от града, абе доволни сме.
image

Голям зор беше да тестваме джобния примус и затова набързо набрахме половин шепа шипки(да обогатим купените пакетчета билков чай) и тържествено разопаковахме инвентара на една дървена маса в гората:
image

image

Под наблюдението на дъщеря ми и окуражителни ръчкания от рода на "айде, кога ще стане чая, айде, какво правиш сега, айде..." и т.н. с няколко движения сглобих поставката за канчето, сипах спирт в примуса и го запалих:
image

Сцепихме или направо нярязахме шипките и заедно с 3-4 пакетчета билков чай ги сложихме в около 400-450мл вода да се сварят. Поставката се оказа с идеалния за целта размер, водата започна да вдига пара на втората минута. А на петата- шестата минута вече кипеше и едвам успях да нахлузя ръкавицата и да дръпна канчето преди да е оляло всичко. Щифта от палатка държеше двете половинки на стойката и даде много добра стабилност на конструкцията. Ето няколко изгледа:
image

image

image

Дзверът вече беше разопаковал салама и хляба, сменяше станциите на едно миниатюрно радио и напираше да сядаме. Нахилени като тикви сипахме по един горещ чай в сгъваемите чаши и нападнахме.
image

Чуден се получи чаят. Примусът работеше перфектно, изгорил е около 70мл. спирт за подгряването на 450мл вода. Сипах ги на два пъти, защото първия път не посмях да сложа много и угасна точно преди да заври водата, след това пък завря много бързо и тръгна да кипи. Примусът горя яко още поне 3 минути след като махнах канчето, направо като газов котлон фучеше през дупчиците! Плоското пластмасово шишенце 200мл от алкохол менте осигурява достатъчно гориво за поне 2 пълни канчета вряла вода, удобно е за пъхане по разни гънки на раницата и не заема място. Само му сложих ипровизиран етикет "Отровно" добре тапициран с прозрачно тиксо. Не че има шанс да го объркам с металната бутилчица на "Тъламор дю" де, ама за всеки случай image
Доволни от яденето, чая и проведения опит събрахме инвентара в раниците и продължихме още малко с разходката.
image

03.10.2010г.

П.П. Искаме пак!!!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3210 Коментари: 0 Гласове: 2
Реших, че в раницата си трябва да имам джобен примус. Не заема никакво място, тежи няколко грама, а е безценен помощник за приготвяне на чай/кафе/ супа в гората. Речено- сторено, подробни описания как се прави примус от бирено кенче има в нета, а на български и то придружени от обилен снимков материал има тук: xenos-bushcraft.com/blog/ и тук: duvi.airsoftbulgaria.com/ така че няма да повтарям написаното от по-напредналите в тези неща хора. Остана висящ въпросът как да закрепя канчето от НАТО-ската манерка над примуса. Прочетох сума ти идеи и варианти в блога на Стоян Стоянов(първият линк), но нищо не ме удовлетвори, най- вече не ми се носи хобо печка. Обаче идеята на хобо печката и един артикул в и-бей, а именно заслонче за примус от алуминиеви пластини, съединени във вид на диплянка, което можеш да аранжираш както си искаш около примуса, ми подсказаха как да си реша проблема. Консервена кутия от царевица( от по-малките), срязана на две и двете половини свързани с пантичка. Височината е идеална за джобния примус, двете половини могат да се отварят и затварят в зависимост от големината на съда с вода или в зависимост от това дали има вятър. Малко снимки и ще довърша описанието:
image


image

image

Това са основните изгледи на конструкцията, мисля че е излишно да обяснявам как да се изреже. С няколко рязвания със здрава ножица и няколко огъвания с клещите работата е за 10 мин. Предполагам сте забелязали липсата на ос в импровизираната панта, за такава смятам да използвам колче от палатка(щифт), хем ще държи кострукцията сглобена, хем ще е забито в земята и ще даде допълнителна устойчивост. Съжалявам, ама ме домързя да слизам до гаража, за да снимам творението с въпросния щифт image Предимството на това заслонче/поставака е, че заема много малко място и се сглобява с 2-3 движения, при положение че си правя еднодневни разходки с малка раница, мястото в нея ми е ценно, та в прибран вид е:
image

На горната снимка още не съм подгънал ръбовете на двете части, за да не порязват.
Полеви тест възнамерявам да направя в неделя 03.10. някъде на Витоша, в присъствието на щерката(с надеждата да я понауча на някои елементарни неща за планината). Тогава ще направя снимка в напълно сглобен и работещ вид, с канчето отгоре. Надявам се, че няма да се наложат  промени в конструкцията, а само козметично усъвършенстване(ама като се знам и аз какъв съм дизайнер...).
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3602 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.10.2010 11:26
08.09.2010 21:47 - Ножчета
  В торбата с разни въдичарски принадлежности намерих едно доста омърляно ножче с гумирана дръжка "Frost Cutlery", което не се знае кога съм купил от някоя сергия за 5-6лв. След измиване придоби приемлив за окото вид и реших да оползотворя остатъците жълт прусек от "гривната за оцеляване", като му направя връзка-дръжка за лесно изваждане, която поради яркия си цвят ще го направи и лесно видимо, ако падне и се наложи да го търся. Следвайки упътванията в един руски форум, от втория опит успях да постигна резултата от снимката, който напълно ме задоволява. Висулката може да се разплете лесно и въжето да се оползотвори при нужда. Иначе самото ножче напълно отговаря на нивото "нож за 5лв": неизвестна(поне за мен) марка, стомана тип "някаква си"(т.е. може и изобщо да не е стомана), клипс за колан с надпис china на него, който уж е доста стегнат, но само колкото да затруднява закачането към джоба, ваденето обаче не е никакъв проблем, демек- не разчитай на клипса да ти задържи ножа image За лодката обаче е идеален поради гумираната си дръжка(доста удобна между другото), която го прави по-труден за изпускане с мокри ръце. Ще остане засега при такъмите, като в бъдеще му отреждам място в едно малко комплектче с няколко необходими нещица, което мисля да си направя и да закача в дупката за багаж под палубата.
  С остатъка от зеленото въже пък направих дръжка- висулка на едно мултифункционално ножче, подарък от жена ми преди време, което нося в едно от джобчетата на раницата за лаптопа. Сега поне няма да се налага да бъркам с 2 пръста в джобчето и да се опитвам да хвана дребосъка за халкичката, за да го извадя.
image
Категория: Лични дневници
Прочетен: 613 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.09.2010 21:49
Такаааа, вдъхновен от идеята на Любо- Дуви и следвайки указанията в неговия сайт duvi.airsoftbulgaria.com/ реших да си направя и аз гривна за оцеляване. Получи се, даже и на щерката направих една, да се чувства истински планинар и тя. Нямах търпение да поръчвам паракорд и да го чакам да пристигне и ползвах някакъв вид прусек, изпробван е на лодката и се оказа много здраво въженце. И ето резултата:
image

Голям кеф, че нещо се е получило от първия път! Голямата гривна събра 3,5м въже, а малката по-малко от 3м, още не съм измерил остатъка от въжето, за да го сметна. И двете въжета са 3мм дебелина. Моето нововъведение при малката гривна е, че вместо катарами използвах рингове от ключодържатели, така при нужда да се ползва въжето само се откачат ринговете и с няколко дръпвания гривната се разплита, иначе се налага да чупиш катарамите при оригиналния вариант. Щерката се надува много с гривната, а аз с нововъведението. image 
Благодарности на Дуви за идеята и детайлното упътване!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5198 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.08.2010 12:24
Търсене

За този блог
Автор: yavorangelov
Категория: Хоби
Прочетен: 35419
Постинги: 8
Коментари: 3
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031