Няма описание.
Постинги в блога от Октомври, 2010 г.
25.10.2010 15:41 -
Разходка из Витоша в района на Железница
Вчера с Любо- Дуви и Румен(беше ми приятно да се запознаем) се поразходихме из района на Железница. С малко багаж и без да си даваме зор, просто разходка+ да си направим кефа да пробваме това- онова от екипировката. Намерихме дървено бунгало(логхауз), направено от група природолюбители, за наша радост непипнато от бракониери и нелегални дървосекачи, където и решихме да се установим за обяд и почивка. Мястото е много красиво, тихо и закътано- прекрасно подбрано за изграждане на къщичката. Самата тя е сглобена от масивни трупи и с малък прозорец, комин в средата и огнище под него, стил "Дивият запад". Личи си, че е хвърлен зверски труд и мерак. Вътре намерихме някои неща от първа необходимост за палене на огън и за приготвяне на храна, поставени в плътно затворени буркани. Имаше приготвени дърва за огън, разпалки, котле и пръчки за окачването му над огън. Мераклииски и с много акъл направено всичко. Невероятна работа са свършили тези хора, дано и занапред никой да не им пипа творението. Ние също само разгледахме и не пипнахме нищо, даже им обогатихме неприкосновения запас в бурканите с една суха супа. Прекрасен ден уцелихме, в комбинация с мястото усещането беше страхотно!
Събрахме си дърва за огън, сварихме си чай от шипки, Дуви омеси и изпече хляб Банок, после продължи с пържоли и картофи на жар. Пържолите бяха майсторски мариновани, евалла! Опитахме MRE(meal ready to eat), което се оказа хич не лошо, въпреки че беше прекалено американско, демек- само дето не беше сдъвкано вместо нас, а на всяко пликче имаше упътване от минимум 6 точки!
Оставихме мястото както си беше, без следи от нашето пребиваване и без да пипаме запасите от дърва и консумативи на хората. Нарочно не пускам снимки на логхауз-а и не описвам точно къде се намира, предполагам, че няма да им е приятно да се превърне в туристическа атракция. То и нашето си беше наглост, ама не се сдържахме да не го разгледаме и поне можем да уверим тези, които са го построили, че към 24.10.2010 беше в пълна изправност, непипнат от злонамерени ръце, всички запаси са налице(сухи и годни за употреба) и е готов да ги посрещне. Някой ден ще ми е интересно и предполагам много приятно да се запознаем с тях.
Събрахме си дърва за огън, сварихме си чай от шипки, Дуви омеси и изпече хляб Банок, после продължи с пържоли и картофи на жар. Пържолите бяха майсторски мариновани, евалла! Опитахме MRE(meal ready to eat), което се оказа хич не лошо, въпреки че беше прекалено американско, демек- само дето не беше сдъвкано вместо нас, а на всяко пликче имаше упътване от минимум 6 точки!
Оставихме мястото както си беше, без следи от нашето пребиваване и без да пипаме запасите от дърва и консумативи на хората. Нарочно не пускам снимки на логхауз-а и не описвам точно къде се намира, предполагам, че няма да им е приятно да се превърне в туристическа атракция. То и нашето си беше наглост, ама не се сдържахме да не го разгледаме и поне можем да уверим тези, които са го построили, че към 24.10.2010 беше в пълна изправност, непипнат от злонамерени ръце, всички запаси са налице(сухи и годни за употреба) и е готов да ги посрещне. Някой ден ще ми е интересно и предполагам много приятно да се запознаем с тях.
03.10.2010 23:05 -
Разходка и полеви тест на джобния примус
Напук на лошото време с дъщеря ми се качихме на Витоша, макар и само за половин ден. Мъгливо, влажно, но въпреки това по-добре от града, абе доволни сме.
Голям зор беше да тестваме джобния примус и затова набързо набрахме половин шепа шипки(да обогатим купените пакетчета билков чай) и тържествено разопаковахме инвентара на една дървена маса в гората:
Под наблюдението на дъщеря ми и окуражителни ръчкания от рода на "айде, кога ще стане чая, айде, какво правиш сега, айде..." и т.н. с няколко движения сглобих поставката за канчето, сипах спирт в примуса и го запалих:
Сцепихме или направо нярязахме шипките и заедно с 3-4 пакетчета билков чай ги сложихме в около 400-450мл вода да се сварят. Поставката се оказа с идеалния за целта размер, водата започна да вдига пара на втората минута. А на петата- шестата минута вече кипеше и едвам успях да нахлузя ръкавицата и да дръпна канчето преди да е оляло всичко. Щифта от палатка държеше двете половинки на стойката и даде много добра стабилност на конструкцията. Ето няколко изгледа:
Дзверът вече беше разопаковал салама и хляба, сменяше станциите на едно миниатюрно радио и напираше да сядаме. Нахилени като тикви сипахме по един горещ чай в сгъваемите чаши и нападнахме.
Чуден се получи чаят. Примусът работеше перфектно, изгорил е около 70мл. спирт за подгряването на 450мл вода. Сипах ги на два пъти, защото първия път не посмях да сложа много и угасна точно преди да заври водата, след това пък завря много бързо и тръгна да кипи. Примусът горя яко още поне 3 минути след като махнах канчето, направо като газов котлон фучеше през дупчиците! Плоското пластмасово шишенце 200мл от алкохол менте осигурява достатъчно гориво за поне 2 пълни канчета вряла вода, удобно е за пъхане по разни гънки на раницата и не заема място. Само му сложих ипровизиран етикет "Отровно" добре тапициран с прозрачно тиксо. Не че има шанс да го объркам с металната бутилчица на "Тъламор дю" де, ама за всеки случай
Доволни от яденето, чая и проведения опит събрахме инвентара в раниците и продължихме още малко с разходката.
03.10.2010г.
П.П. Искаме пак!!!
Голям зор беше да тестваме джобния примус и затова набързо набрахме половин шепа шипки(да обогатим купените пакетчета билков чай) и тържествено разопаковахме инвентара на една дървена маса в гората:
Под наблюдението на дъщеря ми и окуражителни ръчкания от рода на "айде, кога ще стане чая, айде, какво правиш сега, айде..." и т.н. с няколко движения сглобих поставката за канчето, сипах спирт в примуса и го запалих:
Сцепихме или направо нярязахме шипките и заедно с 3-4 пакетчета билков чай ги сложихме в около 400-450мл вода да се сварят. Поставката се оказа с идеалния за целта размер, водата започна да вдига пара на втората минута. А на петата- шестата минута вече кипеше и едвам успях да нахлузя ръкавицата и да дръпна канчето преди да е оляло всичко. Щифта от палатка държеше двете половинки на стойката и даде много добра стабилност на конструкцията. Ето няколко изгледа:
Дзверът вече беше разопаковал салама и хляба, сменяше станциите на едно миниатюрно радио и напираше да сядаме. Нахилени като тикви сипахме по един горещ чай в сгъваемите чаши и нападнахме.
Чуден се получи чаят. Примусът работеше перфектно, изгорил е около 70мл. спирт за подгряването на 450мл вода. Сипах ги на два пъти, защото първия път не посмях да сложа много и угасна точно преди да заври водата, след това пък завря много бързо и тръгна да кипи. Примусът горя яко още поне 3 минути след като махнах канчето, направо като газов котлон фучеше през дупчиците! Плоското пластмасово шишенце 200мл от алкохол менте осигурява достатъчно гориво за поне 2 пълни канчета вряла вода, удобно е за пъхане по разни гънки на раницата и не заема място. Само му сложих ипровизиран етикет "Отровно" добре тапициран с прозрачно тиксо. Не че има шанс да го объркам с металната бутилчица на "Тъламор дю" де, ама за всеки случай
Доволни от яденето, чая и проведения опит събрахме инвентара в раниците и продължихме още малко с разходката.
03.10.2010г.
П.П. Искаме пак!!!
02.10.2010 00:12 -
Джобен примус и моят аксесоар към него.
Реших, че в раницата си трябва да имам джобен примус. Не заема никакво място, тежи няколко грама, а е безценен помощник за приготвяне на чай/кафе/ супа в гората. Речено- сторено, подробни описания как се прави примус от бирено кенче има в нета, а на български и то придружени от обилен снимков материал има тук: xenos-bushcraft.com/blog/ и тук: duvi.airsoftbulgaria.com/ така че няма да повтарям написаното от по-напредналите в тези неща хора. Остана висящ въпросът как да закрепя канчето от НАТО-ската манерка над примуса. Прочетох сума ти идеи и варианти в блога на Стоян Стоянов(първият линк), но нищо не ме удовлетвори, най- вече не ми се носи хобо печка. Обаче идеята на хобо печката и един артикул в и-бей, а именно заслонче за примус от алуминиеви пластини, съединени във вид на диплянка, което можеш да аранжираш както си искаш около примуса, ми подсказаха как да си реша проблема. Консервена кутия от царевица( от по-малките), срязана на две и двете половини свързани с пантичка. Височината е идеална за джобния примус, двете половини могат да се отварят и затварят в зависимост от големината на съда с вода или в зависимост от това дали има вятър. Малко снимки и ще довърша описанието:
Това са основните изгледи на конструкцията, мисля че е излишно да обяснявам как да се изреже. С няколко рязвания със здрава ножица и няколко огъвания с клещите работата е за 10 мин. Предполагам сте забелязали липсата на ос в импровизираната панта, за такава смятам да използвам колче от палатка(щифт), хем ще държи кострукцията сглобена, хем ще е забито в земята и ще даде допълнителна устойчивост. Съжалявам, ама ме домързя да слизам до гаража, за да снимам творението с въпросния щифт Предимството на това заслонче/поставака е, че заема много малко място и се сглобява с 2-3 движения, при положение че си правя еднодневни разходки с малка раница, мястото в нея ми е ценно, та в прибран вид е:
На горната снимка още не съм подгънал ръбовете на двете части, за да не порязват.
Полеви тест възнамерявам да направя в неделя 03.10. някъде на Витоша, в присъствието на щерката(с надеждата да я понауча на някои елементарни неща за планината). Тогава ще направя снимка в напълно сглобен и работещ вид, с канчето отгоре. Надявам се, че няма да се наложат промени в конструкцията, а само козметично усъвършенстване(ама като се знам и аз какъв съм дизайнер...).
Това са основните изгледи на конструкцията, мисля че е излишно да обяснявам как да се изреже. С няколко рязвания със здрава ножица и няколко огъвания с клещите работата е за 10 мин. Предполагам сте забелязали липсата на ос в импровизираната панта, за такава смятам да използвам колче от палатка(щифт), хем ще държи кострукцията сглобена, хем ще е забито в земята и ще даде допълнителна устойчивост. Съжалявам, ама ме домързя да слизам до гаража, за да снимам творението с въпросния щифт Предимството на това заслонче/поставака е, че заема много малко място и се сглобява с 2-3 движения, при положение че си правя еднодневни разходки с малка раница, мястото в нея ми е ценно, та в прибран вид е:
На горната снимка още не съм подгънал ръбовете на двете части, за да не порязват.
Полеви тест възнамерявам да направя в неделя 03.10. някъде на Витоша, в присъствието на щерката(с надеждата да я понауча на някои елементарни неща за планината). Тогава ще направя снимка в напълно сглобен и работещ вид, с канчето отгоре. Надявам се, че няма да се наложат промени в конструкцията, а само козметично усъвършенстване(ама като се знам и аз какъв съм дизайнер...).