Име: Свободно Време Пол: мъж Град: София Интереси: Airsoft, sailing. |
Голям кеф беше!
Малкия дзвер се представи добре, въпреки леките лирични лигави отклонения. Машинка е! Дано й хареса и за напред.
Лека еднодневна разходка по Витоша с маршрут Княжево- Златните мостове- Княжево. Не бях ходил скоро и за да не страдат колената и глезените ми, предпочетох маратонки, модулна тактическа чанта и манерка на кръста, вместо раницата с хидратираща система. В 9:30 в Княжево беше уж слънчево и 20 градуса, след около 40 минути бях на "Белята вода" с подгизнала от пот тениска. Спрях за 5 минути да пия вода, да си напълня манерката и да снимам едно предприемчиво княжевско семейство, което беше качило на чешмата сгъваема маса, скара и термоси с различни напитки(аз лично ги уважих с едно кафенце):
На масата, която се вижда пред тях имаше тематичен графит, изчоплен с нож:
От там нагоре времето се очертаваше да е коренно различно:
След още 20-ина минути спрях да се изпотявам и часовникът показа 14 градуса на 1100м н.в. Ако не друго, поне беше много приятна температура за изкачване и тениската ми започна да изсъхва.
Малко над музея на Мечката и Дендрариума имам любимо място за почивка, в едно разклонение на пътеката, където рядко минават хора и винаги е завет и сянка.
А на 20-ина метра от пейката, в коритото на потока, снимах едни доста тлъсти дървесни гъби:
Там опънах крака за 10 минути и пак полека нагоре.
На Златните мостове имах намерение само да хапна нещо и веднага да слизам обратно, но реших да видя дали не е дошъл "човекът с камъните", та се разходих към цивилизованата част. Човекът си беше там, полафихме си 10-ина минути и снимах 2-3 кутии с кристали и минерали:
На снимките не излизат хубаво заради кофти ъгъла и светлината, наживо са много интересни и красиви.
Времето междувременно нямаше нищо общо с това на изкачване, грееше слънце и беше по- топло:
В любимата ми дупка "Елените" си поръчах класическия туристически обяд: една сливова и супа от коприва
Изядох си обяда под внимателното няблюдения на един от тримата братя- близнаци Клепоухови, другите двама бяха заети да обикалят наоколо и да се бият.
Няколко думи за багажчето:
Чантата може да се носи на кръста или на рамо, ремъкът й се откача и се закача на друго място, според това как предпочитам да я нося. В случая я носех на кръста си отзад. На MOLLE позициите отстрани понякога закачам джобче с мултитул или джобче с фенер, а на предните допълнителен правоъгълен джоб с общо предназначение, в случая си ги спестих. На гърба на чантата също има MOLLE уебинг и може да се закача за раница или директно за колана на панталона.
В основното отделение имаше аптечка, уиндбрейкър в калъфче, сгъваема чаша, тефтерче(пред него се вижда хотелско шивашко комплектче), пакет сухи и пакет мокри, антибактериални(с алкохол) кърпички, в чашата е скрита ролка изолирбанд, а на дъното има огънати по формата на чантичката 3-4 "свински опашки":
В предният джоб: 2 сусамки в случай че ми падне много захарта, сгъваем нож, презервативи, запалка, ключове закачени на паракорд с карабинка и Pocket PC- телефон в калъф.
В страничния джоб се вижда другия телефон, там стоеше и фотоапарата, а в другия страничен джоб има калъфче с компактен бинокъл.
Това беше и първото излизане на ножът от предния джоб на чантата, той е почти като истински- dual tone изпълнение на острието(малко не личи на снимката) и дръжката:
Поне според мен не е оригинален, но пък е супер стегнат и без никакви луфтове, заключването е перфектно и клипса притиска много здраво. Получих го с драскотините, които се виждат на снимката от един съмнителен субект срещу смешната сума от 5(пет!)лв. Острието няма дори петънце, докато дръжката си личи, че се е търкаляла по джобовете бая време. При положение, че в джоба на панталона винаги имам един сгъваем Smith&Wesson CK5, закачен с клипс и осигурен с връзка за колана, мисля че това за тези пари си струва да седи в чантата за зор-заман.
Като цяло с всички спирания, снимане, ядене и лаф, разходката мина за 5 часа, денивелацията беше 800м. На последния 1 км колената ми изведнъж подло се предадоха и се влачих като тъжна и протяжна народна песен. Добре че бях с маратонки с хубави подметки, иначе насред слизане щях да съм се огънал. На финала стълбите към спирката на трамвая бяха истинско предизвикателство. Щеки реших, че няма да ми трябват и естествено после се проклех за това
Събрахме си дърва за огън, сварихме си чай от шипки, Дуви омеси и изпече хляб Банок, после продължи с пържоли и картофи на жар. Пържолите бяха майсторски мариновани, евалла! Опитахме MRE(meal ready to eat), което се оказа хич не лошо, въпреки че беше прекалено американско, демек- само дето не беше сдъвкано вместо нас, а на всяко пликче имаше упътване от минимум 6 точки!
Оставихме мястото както си беше, без следи от нашето пребиваване и без да пипаме запасите от дърва и консумативи на хората. Нарочно не пускам снимки на логхауз-а и не описвам точно къде се намира, предполагам, че няма да им е приятно да се превърне в туристическа атракция. То и нашето си беше наглост, ама не се сдържахме да не го разгледаме и поне можем да уверим тези, които са го построили, че към 24.10.2010 беше в пълна изправност, непипнат от злонамерени ръце, всички запаси са налице(сухи и годни за употреба) и е готов да ги посрещне. Някой ден ще ми е интересно и предполагам много приятно да се запознаем с тях.
Голям зор беше да тестваме джобния примус и затова набързо набрахме половин шепа шипки(да обогатим купените пакетчета билков чай) и тържествено разопаковахме инвентара на една дървена маса в гората:
Под наблюдението на дъщеря ми и окуражителни ръчкания от рода на "айде, кога ще стане чая, айде, какво правиш сега, айде..." и т.н. с няколко движения сглобих поставката за канчето, сипах спирт в примуса и го запалих:
Сцепихме или направо нярязахме шипките и заедно с 3-4 пакетчета билков чай ги сложихме в около 400-450мл вода да се сварят. Поставката се оказа с идеалния за целта размер, водата започна да вдига пара на втората минута. А на петата- шестата минута вече кипеше и едвам успях да нахлузя ръкавицата и да дръпна канчето преди да е оляло всичко. Щифта от палатка държеше двете половинки на стойката и даде много добра стабилност на конструкцията. Ето няколко изгледа:
Дзверът вече беше разопаковал салама и хляба, сменяше станциите на едно миниатюрно радио и напираше да сядаме. Нахилени като тикви сипахме по един горещ чай в сгъваемите чаши и нападнахме.
Чуден се получи чаят. Примусът работеше перфектно, изгорил е около 70мл. спирт за подгряването на 450мл вода. Сипах ги на два пъти, защото първия път не посмях да сложа много и угасна точно преди да заври водата, след това пък завря много бързо и тръгна да кипи. Примусът горя яко още поне 3 минути след като махнах канчето, направо като газов котлон фучеше през дупчиците! Плоското пластмасово шишенце 200мл от алкохол менте осигурява достатъчно гориво за поне 2 пълни канчета вряла вода, удобно е за пъхане по разни гънки на раницата и не заема място. Само му сложих ипровизиран етикет "Отровно" добре тапициран с прозрачно тиксо. Не че има шанс да го объркам с металната бутилчица на "Тъламор дю" де, ама за всеки случай
Доволни от яденето, чая и проведения опит събрахме инвентара в раниците и продължихме още малко с разходката.
03.10.2010г.
П.П. Искаме пак!!!
Това са основните изгледи на конструкцията, мисля че е излишно да обяснявам как да се изреже. С няколко рязвания със здрава ножица и няколко огъвания с клещите работата е за 10 мин. Предполагам сте забелязали липсата на ос в импровизираната панта, за такава смятам да използвам колче от палатка(щифт), хем ще държи кострукцията сглобена, хем ще е забито в земята и ще даде допълнителна устойчивост. Съжалявам, ама ме домързя да слизам до гаража, за да снимам творението с въпросния щифт Предимството на това заслонче/поставака е, че заема много малко място и се сглобява с 2-3 движения, при положение че си правя еднодневни разходки с малка раница, мястото в нея ми е ценно, та в прибран вид е:
На горната снимка още не съм подгънал ръбовете на двете части, за да не порязват.
Полеви тест възнамерявам да направя в неделя 03.10. някъде на Витоша, в присъствието на щерката(с надеждата да я понауча на някои елементарни неща за планината). Тогава ще направя снимка в напълно сглобен и работещ вид, с канчето отгоре. Надявам се, че няма да се наложат промени в конструкцията, а само козметично усъвършенстване(ама като се знам и аз какъв съм дизайнер...).