Лека еднодневна разходка по Витоша с маршрут Княжево- Златните мостове- Княжево. Не бях ходил скоро и за да не страдат колената и глезените ми, предпочетох маратонки, модулна тактическа чанта и манерка на кръста, вместо раницата с хидратираща система. В 9:30 в Княжево беше уж слънчево и 20 градуса, след около 40 минути бях на "Белята вода" с подгизнала от пот тениска. Спрях за 5 минути да пия вода, да си напълня манерката и да снимам едно предприемчиво княжевско семейство, което беше качило на чешмата сгъваема маса, скара и термоси с различни напитки(аз лично ги уважих с едно кафенце):
На масата, която се вижда пред тях имаше тематичен графит, изчоплен с нож:
От там нагоре времето се очертаваше да е коренно различно:
След още 20-ина минути спрях да се изпотявам и часовникът показа 14 градуса на 1100м н.в. Ако не друго, поне беше много приятна температура за изкачване и тениската ми започна да изсъхва.
Малко над музея на Мечката и Дендрариума имам любимо място за почивка, в едно разклонение на пътеката, където рядко минават хора и винаги е завет и сянка.
А на 20-ина метра от пейката, в коритото на потока, снимах едни доста тлъсти дървесни гъби:
Там опънах крака за 10 минути и пак полека нагоре.
На Златните мостове имах намерение само да хапна нещо и веднага да слизам обратно, но реших да видя дали не е дошъл "човекът с камъните", та се разходих към цивилизованата част. Човекът си беше там, полафихме си 10-ина минути и снимах 2-3 кутии с кристали и минерали:
На снимките не излизат хубаво заради кофти ъгъла и светлината, наживо са много интересни и красиви.
Времето междувременно нямаше нищо общо с това на изкачване, грееше слънце и беше по- топло:
В любимата ми дупка "Елените" си поръчах класическия туристически обяд: една сливова и супа от коприва
Изядох си обяда под внимателното няблюдения на един от тримата братя- близнаци Клепоухови, другите двама бяха заети да обикалят наоколо и да се бият.
Няколко думи за багажчето:
Чантата може да се носи на кръста или на рамо, ремъкът й се откача и се закача на друго място, според това как предпочитам да я нося. В случая я носех на кръста си отзад. На MOLLE позициите отстрани понякога закачам джобче с мултитул или джобче с фенер, а на предните допълнителен правоъгълен джоб с общо предназначение, в случая си ги спестих. На гърба на чантата също има MOLLE уебинг и може да се закача за раница или директно за колана на панталона.
В основното отделение имаше аптечка, уиндбрейкър в калъфче, сгъваема чаша, тефтерче(пред него се вижда хотелско шивашко комплектче), пакет сухи и пакет мокри, антибактериални(с алкохол) кърпички, в чашата е скрита ролка изолирбанд, а на дъното има огънати по формата на чантичката 3-4 "свински опашки":
В предният джоб: 2 сусамки в случай че ми падне много захарта, сгъваем нож, презервативи, запалка, ключове закачени на паракорд с карабинка и Pocket PC- телефон в калъф.
В страничния джоб се вижда другия телефон, там стоеше и фотоапарата, а в другия страничен джоб има калъфче с компактен бинокъл.
Това беше и първото излизане на ножът от предния джоб на чантата, той е почти като истински- dual tone изпълнение на острието(малко не личи на снимката) и дръжката:
Поне според мен не е оригинален, но пък е супер стегнат и без никакви луфтове, заключването е перфектно и клипса притиска много здраво. Получих го с драскотините, които се виждат на снимката от един съмнителен субект срещу смешната сума от 5(пет!)лв. Острието няма дори петънце, докато дръжката си личи, че се е търкаляла по джобовете бая време. При положение, че в джоба на панталона винаги имам един сгъваем Smith&Wesson CK5, закачен с клипс и осигурен с връзка за колана, мисля че това за тези пари си струва да седи в чантата за зор-заман.
Като цяло с всички спирания, снимане, ядене и лаф, разходката мина за 5 часа, денивелацията беше 800м. На последния 1 км колената ми изведнъж подло се предадоха и се влачих като тъжна и протяжна народна песен. Добре че бях с маратонки с хубави подметки, иначе насред слизане щях да съм се огънал. На финала стълбите към спирката на трамвая бяха истинско предизвикателство. Щеки реших, че няма да ми трябват и естествено после се проклех за това